Чарът на простотата: как да преодолеем навика да усложняваме всичко
Основателката на Ness Labs Ан-Лора Льо Канф напомня, че най-често, най-простото решение е най-жизнеспособното.
Често избираме комплицираните решения пред елементарни, неразбираем маркетингов сленг вместо ясни пояснения, многоетапно внедряване вместо по-директно осъществяване. Сложността придава на продуктите ореол на престиж, който търговците употребяват, с цел да прибавят тежест и да показват опит. Сложните процеси забавят вземането на решения, създавайки заблуда за продуктивност. Защо хората не схващат силата на простотата? И по какъв начин можете да балансирате простотата и сложността?
Когато няма какво да бъде отнемано
Простото мислене води до по-безопасни проекти, по-добра връзка и по-лесно осъществяване. Силата на простотата е явна през цялата история, стратеги и художници са я преследвали:
Keep it simple, stupid . Принципът KISS, за който се твърди, че е фиктивен от гениалния авиоконструктор Кели Джонсън, прави простотата основна цел на проектирането, аргументирайки се че множеството системи се показват по-добре, в случай че се поддържат елементарни. Един ден Кели Джонсън донесъл няколко инструмента на екипа от инженер-конструктори и им сложил следната задача: средностатистически монтьор би трябвало да може в полеви условия да ремонтира реактиввия аероплан, който те проектират, употребявайки единствено тези принадлежности. Тоест, планът би трябвало да е елементарен до идиотизъм. По-малкото е повече. Известният проектант Лудвиг Мис ван дер Рое, който се счита за един от пионерите на модернистичната архитектура, непрекъснато повтарял този афоризъм: По-малкото е повече. Той се стремял да подреди нужните строителни съставни елементи по метод, който да сътвори усещане за изключителна елементарност, като от време на време препрофилирал избрани детайли, с цел да бъдат мултифункционални. Опростете и по-късно прибавете лекост . Колин Чапман, един от водачите на минималистичното придвижване, създател на Lotus Cars, прикани дизайнерите си да " опростят и по-късно да прибавят лекост ". Създател на първия в света спортен автомобил- монокок с шаси от цялостен алуминиев лист, Чапман се е стремял да употребява допустимо минимум елементи в колите си. Днес доста продуктови дизайнери към момента употребяват магията на изваждането за основаването на нововъведения.
Силата на простотата работи и в литературата. Опитвайки се да разкрие закононарушение, най-известният детектив е убеден, че „ най-простото пояснение постоянно е най-правдоподобното “. Антоан дьо Сент-Екзюпери също написа: " Изглежда, че съвършенството се реализира не когато няма какво да се добави, а когато няма какво да се отнеме. "
Чарът на сложността
Въпреки преимуществата на простотата, ние към момента сме склонни да усложняваме своите решения. Холандският систематичен академик Eдъгер Вайбе Дийкстра, считан от мнозина за пионер в компютърните науки, един път сподели: „ Простотата е огромна добродетел, само че би трябвало упорита работа, за даа бъде реализирана и обучение, с цел да бъде оценена. По-лошото е че, сложността се продава по-добре.
" Маркетолозите добре осъзнават привлекателността на сложността и употребяват нашите пристрастия, с цел да създадат продуктите да наподобяват по-сложни и марката по-авторитетна. Жаргонът се употребява за впечатляване, а не за информиране на потребителите. Ние свързваме сложността с експертиза, нововъведения и надеждност. Парадоксално, само че постоянно се доверяваме на артикули, които са разказани по толкоз комплицирани способи, а не на елементарни пояснения. Но сложността не постоянно е прахуляк в очите. Всъщност, малко трудност може да направи чудеса, когато се балансира с елементарност.
Сложността е движеща се цел
Както видяхме, простотата може да докара до новаторско мислене и да усъвършенства вземането на решения, а сложността постоянно се употребява, с цел да впечатли, а не да помогне. Всички ние елементарно ставаме жертва на пристрастия към сложността. Това не значи, че би трябвало да изкорените цялата трудност от живота. Трудните прекарвания са обогатяващи и вълнуващи.
В „ Живей със трудност “ професор Доналд Артър Норман написа: „ Нуждаем се от трудност, даже в случай че копнеем за елементарност. Малко трудност е желателна. Когато нещата са прекомерно елементарни, те наподобяват скучни и безинтересни. Психолозите споделят, че хората избират междинното равнище на компликация: прекомерно елементарно - и ние сме отегчени, прекомерно мъчно - и сме обезсърчени. Нещо повече, идеалното равнище на компликация е движеща се цел, тъй като колкото повече ставаме специалисти във всеки бизнес, толкоз повече компликация избираме. "
Вместо да се отървете напълно от сложността, би трябвало да разберете по какъв начин да го управлявате в живота, работата и креативните планове. Гледането на комплициран филм, наслаждаването на комплицирания мирис на чай или проучването на комплицирана тематика може да бъде потребно прекарване. От друга страна, прекомерно комплицираният проект на даден план може да докара до неточности и да скрие съществени дефекти.
Намирането на верния баланс е внимателно упражнение. Задайте си въпроса: това равнище на компликация прибавя ли опит към прекарването или го прекомерно усложнява? Какво може да се отстрани, без да се изкриви същността на прекарването? Сложността в съответния случай характерност ли е или неточност? Ако работите по план, попитайте сътрудниците си и потребителите: прекомерно комплицирано и объркващо ли е? Или прекомерно просто и скучно? Простота е крайната изисканост. И, парадоксално, достигането ѝ изисква сложни въпроси.
Източник: Ness Labs
Често избираме комплицираните решения пред елементарни, неразбираем маркетингов сленг вместо ясни пояснения, многоетапно внедряване вместо по-директно осъществяване. Сложността придава на продуктите ореол на престиж, който търговците употребяват, с цел да прибавят тежест и да показват опит. Сложните процеси забавят вземането на решения, създавайки заблуда за продуктивност. Защо хората не схващат силата на простотата? И по какъв начин можете да балансирате простотата и сложността?
Когато няма какво да бъде отнемано
Простото мислене води до по-безопасни проекти, по-добра връзка и по-лесно осъществяване. Силата на простотата е явна през цялата история, стратеги и художници са я преследвали:
Keep it simple, stupid . Принципът KISS, за който се твърди, че е фиктивен от гениалния авиоконструктор Кели Джонсън, прави простотата основна цел на проектирането, аргументирайки се че множеството системи се показват по-добре, в случай че се поддържат елементарни. Един ден Кели Джонсън донесъл няколко инструмента на екипа от инженер-конструктори и им сложил следната задача: средностатистически монтьор би трябвало да може в полеви условия да ремонтира реактиввия аероплан, който те проектират, употребявайки единствено тези принадлежности. Тоест, планът би трябвало да е елементарен до идиотизъм. По-малкото е повече. Известният проектант Лудвиг Мис ван дер Рое, който се счита за един от пионерите на модернистичната архитектура, непрекъснато повтарял този афоризъм: По-малкото е повече. Той се стремял да подреди нужните строителни съставни елементи по метод, който да сътвори усещане за изключителна елементарност, като от време на време препрофилирал избрани детайли, с цел да бъдат мултифункционални. Опростете и по-късно прибавете лекост . Колин Чапман, един от водачите на минималистичното придвижване, създател на Lotus Cars, прикани дизайнерите си да " опростят и по-късно да прибавят лекост ". Създател на първия в света спортен автомобил- монокок с шаси от цялостен алуминиев лист, Чапман се е стремял да употребява допустимо минимум елементи в колите си. Днес доста продуктови дизайнери към момента употребяват магията на изваждането за основаването на нововъведения.
Силата на простотата работи и в литературата. Опитвайки се да разкрие закононарушение, най-известният детектив е убеден, че „ най-простото пояснение постоянно е най-правдоподобното “. Антоан дьо Сент-Екзюпери също написа: " Изглежда, че съвършенството се реализира не когато няма какво да се добави, а когато няма какво да се отнеме. "
Чарът на сложността
Въпреки преимуществата на простотата, ние към момента сме склонни да усложняваме своите решения. Холандският систематичен академик Eдъгер Вайбе Дийкстра, считан от мнозина за пионер в компютърните науки, един път сподели: „ Простотата е огромна добродетел, само че би трябвало упорита работа, за даа бъде реализирана и обучение, с цел да бъде оценена. По-лошото е че, сложността се продава по-добре.
" Маркетолозите добре осъзнават привлекателността на сложността и употребяват нашите пристрастия, с цел да създадат продуктите да наподобяват по-сложни и марката по-авторитетна. Жаргонът се употребява за впечатляване, а не за информиране на потребителите. Ние свързваме сложността с експертиза, нововъведения и надеждност. Парадоксално, само че постоянно се доверяваме на артикули, които са разказани по толкоз комплицирани способи, а не на елементарни пояснения. Но сложността не постоянно е прахуляк в очите. Всъщност, малко трудност може да направи чудеса, когато се балансира с елементарност.
Сложността е движеща се цел
Както видяхме, простотата може да докара до новаторско мислене и да усъвършенства вземането на решения, а сложността постоянно се употребява, с цел да впечатли, а не да помогне. Всички ние елементарно ставаме жертва на пристрастия към сложността. Това не значи, че би трябвало да изкорените цялата трудност от живота. Трудните прекарвания са обогатяващи и вълнуващи.
В „ Живей със трудност “ професор Доналд Артър Норман написа: „ Нуждаем се от трудност, даже в случай че копнеем за елементарност. Малко трудност е желателна. Когато нещата са прекомерно елементарни, те наподобяват скучни и безинтересни. Психолозите споделят, че хората избират междинното равнище на компликация: прекомерно елементарно - и ние сме отегчени, прекомерно мъчно - и сме обезсърчени. Нещо повече, идеалното равнище на компликация е движеща се цел, тъй като колкото повече ставаме специалисти във всеки бизнес, толкоз повече компликация избираме. "
Вместо да се отървете напълно от сложността, би трябвало да разберете по какъв начин да го управлявате в живота, работата и креативните планове. Гледането на комплициран филм, наслаждаването на комплицирания мирис на чай или проучването на комплицирана тематика може да бъде потребно прекарване. От друга страна, прекомерно комплицираният проект на даден план може да докара до неточности и да скрие съществени дефекти.
Намирането на верния баланс е внимателно упражнение. Задайте си въпроса: това равнище на компликация прибавя ли опит към прекарването или го прекомерно усложнява? Какво може да се отстрани, без да се изкриви същността на прекарването? Сложността в съответния случай характерност ли е или неточност? Ако работите по план, попитайте сътрудниците си и потребителите: прекомерно комплицирано и объркващо ли е? Или прекомерно просто и скучно? Простота е крайната изисканост. И, парадоксално, достигането ѝ изисква сложни въпроси.
Източник: Ness Labs
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ